100 години от рождението на Лиляна Бочева

     През тази година се навършват 100 години от рождението на именитата хорова диригента Лиляна Бочева. Целият ѝ творчески път преминава в световноизвестния хор "Бодра смяна", където първоначално работи като пианист-акомпанятор, а от 1974 г. е главен диригент на състава. Лиляна Бочева успешно продължава и надгражда делото на своя баща Бончо Бочев и под нейно ръководство хор "Бодра смяна" обогатява своя репертоар и изнася концерти в множество държави. Имах щастието, детсвото ми да премине в тази невероятна школа. 

 

  По повод годишнината и с усилията на много бивши бодросменци, бе изготвен сборник, в който са събрани съкровени спомени за обичаната диригентка. В следващите редове може да прочетете, какво споделих за книгата-сборник "Лиляна Бочева - Златната епоха на "Бодра смяна".

Лиляна Бочева беше безспорен авторитет, не само за хилядите деца преминали през „Бодра смяна”, но и за цялата музикална гилдия. Тя посвети целия си живот на хора и за  нея той беше начин на живот. Даде всичко, на което е способна, да превърне „Бодра смяна” в един от най-добрите детски хорове, не само в България, но и в световен мащаб. Това съвсем не е пресилено твърдение, тъй като много прославени европейски хорове сверяваха часовниците си с „Бодра смяна” и се интересуваха от начина, по който се работи в нашата хорова школа. Лиляна Бочева се отдаде изцяло на работата с децата и беше способна да пожертва всичко, в името на това „Бодра смяна” да продължи да пее. Голяма част от моето детство премина в хора и то в едни от най-тежките години от неговото съществуване – след демократичните промени в нашата страна. Тогава държавата обърна гръб на културата и изкуството, но Бочева устоя и запази високото художествено ниво на състава.

     Тя притежаваше лидерски и организационни качества, но наред с това успя да създаде и да запази през годините един много добър колектив от музикални педагози.  Ивелин Димитров, Светла Бешовишка и Теменуга Миланова бяха неотлъчно до Бочева и успехът на хоровата школа, до голяма степен се дължи и на техните усилия.

В „Бодра смяна” не просто получавахме музикално образование, а се изграждахме като личности. На почти всяка репетиция г-жа Бочева отделяше време да ни разкаже някоя поучителна история. Една такава случка, се е разиграла в Съветския съюз. По това време там не се говорело открито за Кирило-Методиевото дело и произходът на кирилицата. На турне на хора в Съветския съюз, г-жа Бочева се зачела в афишите пред залата, където предстояло да бъде проведен концертът. Към нея се приближили група студенти и я заговорили, като я попитали от къде е. Тя отговорила, че е от България. Тогава те останали изумени, как може да чете афишите на руски език, след като е българка. Без да се замисли, тя веднага им отговорила, че е съвсем нормално да може да чете на руски, тъй като азбуката на която те четат и пишат е дошла по руските земи именно от България. Студентите се разгневили, започнали словесни нападки, твърдейки, че това е абсурдно и невярно. Една възрастна жена се приближила и се намесила, като защитила Бочева и потвърдила думите ѝ. Така нейната прямост пред младите руснаци останала без последствия и те си тръгнали.

С подобни истории, г-жа Бочева ни възпитаваше на любов към родината и никога да не се страхуваме да отстояваме позицията си. Там също се научихме на дисциплинираност и изпълнителност. На закъснението за репетиция не се гледаше с добро око, а в случай че закъснееш, не може просто да влезеш и седнеш. Стоиш прав до вратата и в удобен момент, ръководещият репетицията ти дава знак, че може да заемеш мястото си. В „Бодра смяна” се научихме на трудолюбие, упоритост и педантичност.

Създаване на съвършенство - репетициите

  

   Изключително важно за Лиляна Бочева беше, хорът да не бъде място само за музикално образование, но и за естетическо възпитание на децата. Това се постигаше чрез облагородяващото въздействие на музиката. По време на своя престой, всяко дете се запознаваше с пиеси от класическата музика. В репертоара на хора присъстваха и прекрасни песни на съвременни български и чуждестранни композитори. Когато в юношеските си години си имал досег до подобен род музика, няма начин тази любов към стойностното изкуство, да не се запази за цял живот.

На снимката (от ляво на дясно): Лиляна Бочева, Борис Христов и Бончо Бочев

    

    За своя баща Бончо Бочев, тя казваше, че е учител до мозъка на костите си. В пълна сила същото може да се каже и за нея. Освен блестящ музикант, тя беше и ненадминат педагог в работата с децата. Детството оставя трайна следа в живота на всеки един човек, а учителите са неразривна част от израстването. Щастлив съм, че прекарах детството си в „Бодра смяна” и че животът ме срещна с учител като Лиляна Бочева.