Три години след събитията от лятото на 2020 г., следите по сградата на Народното събрание на площад "Независимост" все още напомнят за народното недоволство от ширещата се корупция и липсата на качествено правораздаване. Входът от страната на триъгълника на властта е със счупени плафони на осветителните тела и червена боя по стените. Четирима парламентарни председатели - Караянчева, Митева, Минчев и Рашидов, както и администрацията на Народното събрание не намериха за нужно да премахнат следите от вандализъм по сградата на най-висшата институция в нашата страна.
Преустройството на бившия Партиен дом на БКП предизвика много полемика в обществото. От 1992 г. сградата се използва от Народното събрание. Зароди се идеята, намиращата се в нея зала "Света София", която е умалено копие на Дворжаковата зала в Прага, да бъде преустроена в нова пленарна зала на парламента. Тази задача беше финализирана едва през 2020 г. Залата се сдоби с нов стъклен покрив, който замени внушителния кристален полилей и таван с уникална архитектура. В резултат на това, софиянци и културните дейци се сбогуваха с идеята зала "Георги Кирков" (това име носи залата през комунистическия режим), да се превърне в концертна зала и да бъде отново отворена за културни събития. Такива опити бяха правени през 90-те години, тъй като всички хора на изкуството знаят, колко е ограничен броят на концертните зали в София с добра акустика и прилични условия.
Днес "Света София" се превърна във ведомствена зала и по ирония на съдбата или заради човешка недалновидност, отново стои празна и неизползваема. Използва се за кратко от 44-ото Народно събрание, а 45-ият парламент реши да върне българския парламентаризъм в историческата му сграда на пл. "Народно събрание".
 |
| Зала "Света София" преди реконструкцията |
Партийният дом е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата се простира на около 40 000 кв. м. застроена площ. Коридорите ѝ са дълги около 3 километра. Проектирана е в стил неокласицизъм с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер. Външната помпозност и представителност са постигнати от строго симетричните фасади и крупните коринтски ордерни форми.
 |
| Новата пленарна зала на парламента. Снимка: БГНЕС |
Макар един от символите на комунистическия режим, сградата днес се използва от Народното събрание и в този смисъл символизира държавността. Виждайки вандализираната фасада, с какво ли впечатление остават чуждестранните делегации и хилядите туристи посещаващи столицата ни?
Коментари
Публикуване на коментар