Краят на най-голямата болница за лечение на белодробни болести на Балканите


Снимка: BTV

    На 1 ноември 1955 година в българската преса под заглавие „Днес се открива санаториум „Радунци” излиза следната информация: „Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина край Радунци се издига величествена четириетажна сграда – санаториумът „Радунци”. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза...“. През годините лечебният комплекс се разраства и през 1964 година добива статут на туберкулозна болница с около 700 болнични легла. В нея, освен съвременно лечение за една от най-значимите социални болести на XX век, а именно туберкулозата, пациентите са имали на разположение модерен комплекс по рехабилитация, зона за спорт и отдих, киносалон, че дори и школа за квалификационни курсове. Болницата е с разгъната застроена площ от 15 220 кв.м, а общата площ на имота е 58 дка. Здравното заведение разполага и с недвижима собственост като апартаменти, ателиета, магазини, дори административни сгради, бивше училище, детски ясли и детска градина. През годините на своето съществуване, хиляди хора са намерили лечение на своите страдания и са тръгвали от там в по-добро здраве.

В годините на прехода започва постепенният упадък на лечебното заведение. Внушителният сграден фонд е оставен без необходимата поддръжка и модернизация, медицинската апаратура не се осъвременява, приемът на пациенти намалява, а дълговете на болницата нарастват. Притокът на пациенти се понижава и с въвеждането на нова методика за субсидиране на здравните заведения, съгласно която срокът за допустима рехоспитализация на пациенти се удължава трикратно – от 60 на 180 дни. От 1100 души през 2013 г., през 2014 г. в болницата са хоспитализирани едва 720 души, което води до драстично намаляване на приходите. Така до 2015 година, когато Министерството на здравеопазването слага катинара на „Белия дом на Балканите”, както някои наричат лечебницата. Започва процес по ликвидация на дружеството „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД.

През изминалата 2021 година граждани и народни представители направиха запитвания до няколко поредни министри на здравеопазването относно болницата в Радунци. В тях, те настояваха да получат отговор какво е наложило ликвидацията на лечебното заведение? Защо не е направено необходимото дружеството да бъде оздравено и възможно ли е то да възстанови своята дейност, включително участвайки в битката с ковид?

Министрите Ананиев, Костадинов и Кацаров неколкократно коментираха съдбата на белодробната болница, както от парламентарната трибуната, така и в официални отговори на Министерство на здравеопазването. В тях става ясно, че министерството не планира възстановяване на дейността на изоставеното лечебно заведение, защото „то не отговаря на регламентираните изисквания за болниците за продължително лечение и рехабилитация, посочени в Закона за лечебните заведения”. Изтъква се още, негативна тенденция към отчитане на отрицателен текущ финансов резултат за последните години на съществуване на дружеството, влошени санитарно-битови условия, намален брой на хоспитализациите и липса на сключен договор с НЗОК към 31.12.2014 година, както и просрочени задължения към кредитори.

Снимка: actualno.com

Липсата на политическа воля за търсене на работещи механизми за спасяване на болницата и погасяване на задълженията, води до вземане на най-лесното решение – задействане на процедура по ликвидация. Но тук възниква въпросът, защо Министерството на здравеопазването, в качеството си на собственик на огромните материални активи на дружеството, оставя всичко безстопанствено и не оказва необходимия контрол върху дейността на ликвидатора? Дори не е назначена охрана и държавното имущество се разграбва безпрепятствено. Едва в последните месеци се организира изнасяне и съхранение на медицинските досиета на хилядите пациенти на болницата, като преди това достъпът до тях беше абсолютно свободен. Резонен е въпросът, защо лечебното заведение десетилетия наред е управлявано неефективно и въпреки лошите финансови резултати няколко поредни години, не са предприети мерки от контролните органи за финансовото стабилизиране и оздравяване на дружеството? Как държавата е проспала унищожаването и воденето до фалит на най-голямата болница за продължително лечение на  белодробни болести?

Здравните власти са на мнение, че дори днес болницата да съществуваше, тя не би могла да лекува активни случаи на пациенти с ковид, тъй като не е отговаряла на необходимите законови изисквания за активно лечение на пациенти, както и не е разполагала с необходимото медицинско оборудване. Но защо съдбата на сградния фонд на здравното заведение, разположен в местност с уникални климатични и природни дадености, трябваше да бъде такава? Каква е грижата на нашата здравна система към пациентите, които страдат от т.нар. продължителен ковид (long covid) или постковид синдром?  Какво се случва с пациентите с други белодробни заболявания? Ако властите бяха опазили обществената собственост, нямаше ли да е по-лесно болницата отново да отвори врати и да посреща български и чуждестранни граждани, които се нуждаят от продължаващо лечение. Да им се осигури достъп до благотворния въздух и климат на тази местност в Стара планина. Сега тази възможност е безвъвратно пропиляна.


След 2015 държавата търси всячески възможност да се отърве от активите на болницата. Сменят се ликвидатор след ликвидатор и се организират неуспешни конкурси за продажба на лечебницата. Пазарната цена на активите ѝ пада след всеки следващ опит за публична продан. Обществото имаше очаквания, че след силния медиен и обществен интерес, държавата ще вдъхне нов живот на изоставената болница. Нищо такова не се случи. Единственият резултат от медийното отразяване беше, че повече крадци научиха за сгушената в планината безстопанствена държавна сграда и се заеха с нейното оглозгване.

Лъч светлина идва от част от местните жители, някои от тях бивш медицински персонал на болницата, които се опитват да я съхранят. Пазейки спомените за някогашното славно минало на здравното заведение, те организират различни кампании, както и сигнализират всички възможни държавни и местни институции, но в повечето случаи срещат тяхното безразличие и нежелание за предприемане на конкретни действия.

Поглед към двора на болницата в Радунци. Източник на изображението: BTV

Състоянието на другите болници за санаториално лечение на белодробни болести също не е особено добро. Специализираната белодробна болница „Цар Фердинанд I” в с. Искрец продължава да приема пациенти, но работи може би на 1/3 от някогашния обем на работа. Поддържа се една малка част от сградния фонд, а останалата част се руши. Детската специализирана белодробна болница "Царица Йоанна" в Трявна също се нуждае от осъвременяване на базата и медицинското оборудване.

Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Света Петка Българска” във Велинград, която осъществява сходни медицински дейности на болницата в Радунци, има далеч по-малък капацитет. Към 2019 г. тя разполага със 136 болнични лега. За пациентите от източните части на страната, двете възможни алтернативи на Радунци – болниците във Велинград и Искрец, означават по-големи транспортни разходи и повече неудобства свързани с по-продължителното пътуване.

Поради благоприятните климатични условия в нашата страна, някога подобен тип лечебни заведения се развиваха масово. Дали, ако те работеха днес в пълния си обем, част от техния персонал би могъл да се пренасочи към болниците за активно лечение, в помощ на колегите им в битката с пандемията? Нямаше ли да сме по-добре подготвени?

Виновни за тъжния край на болницата в Радунци със сигурност има. Може би всички имаме вина, затваряйки си непрестанно очите пред несправедливостите у нас. Но вместо да търсим виновни, по-разумно би било, да си извадим поуките от допуснатите грешки. Да се научим да пазим, ценим и надграждаме построеното от тези преди нас. Освен че ще пази жива паметта за тях, в някакъв труден момент, то може и да ни послужи.

Снимка: BTV




Коментари